Преди години бях като повечето българи: пиех чай само когато съм болна. Да, но се увлякох по билките и брането на мащерка, бъз и кантарион се превърна в хоби. И така, бурканче по бурканче, вкъщи заформихме цял един шкаф с чайове. Толкова обичам да го отварям: удря ме вълна с ухания! И тъй като си падам по екзотичните миризми, се упоявам от уханието на канела, кардамом и черен чай … имам чувството, че Малкия Мук ще изскочи от шкафа!!! А най-вкусния чай, който съм пила, беше в Йордания, в пустинята Уади Рам. Беше след посещението на Петра. Веднага след това ни заведоха там, на обиколка с джипове. Една емоция, после веднага друга те връхлита!!!! Добре, че след това седнахме в един бедуински лагер, където ни почерпиха с чай. Не, няма такова ухание! Чаят сякаш беше събрал всички аромати и емоции на пустинята. Вълнуващ и едновременно с това успокояващ. Купих си едно пакетче и когато се върнах в София, синът ми, който също е любител на чая, веднага разгада съставките. И до днес това е любимият ни чай, наричаме го “пустинния чай”. И с такива емоции седнах да правя кутията, която ще ви покажа днес. Като страстен любител на чая, естествено не пия чай в пакетчета, а само насипен. Затова и кутията е за насипен чай. Заедно с кутията направих и тефтер. Просто защото докато бях в Йордания така и не си записвах някои неща … и затова реших, че кутията за чай си върви с тефтер … да си записвате емоциите, настроенията, а защо не и рецепти за чай 🙂 И така, направете си чаша от любимия чай в този студен ден и й се насладете 🙂
euphoriagifts 